Как да разберете дали детето ви има дислексия

Когато дете се представя ниско училищно представянене винаги означава, че е мързелива или незаинтересована, може да бъде наследствено разстройство, известно като дислексия, Кой има нарушение, среща трудности при четене и писане. Също така, по време на писането, човекът разменя или пропуска думи. С това ученето скоро се нарушава.

Според Международната асоциация по дислексия (IDA), разстройството засяга 17% от световното население и обикновено се идентифицира в класните стаи в годините след грамотността. Колкото по-ранна е диагнозата, толкова по-ниско е нарушението на обучението на детето.

Най-честите признаци, че детето има нарушение са: трудности с езика и писането; трудности в писането; затруднения с правописа и бавността при ученето да четете.

В някои случаи детето ще има и дисграфия (грозно писмо); трудност с математиката; трудности в разбирането на писмени текстове и трудности при изучаването на втори език.

Но Асоциацията предупреждава, че диагнозата трябва да се поставя от мултидисциплинарен екип, съставен от логопед, психолог, психопедагог, също трябва да се счита за резултат от някои тестове като аудиометрия, неврологична оценка, слухова обработка и визуална обработка.

Психопедагогата Роузлайн Маркети обяснява, че „хората с разстройство са интелигентни, но трябва да използват други устройства, за да учат“. Те обикновено се представят добре в устни тестове и практически дейности. Техният интелект не се влияе от дислексия.

След диагнозата

Дислексията няма лечение, но лечението е дълго и упорито, но не се изискват лекарства.

Липсата на правилно лечение може, освен ученето, да влоши социалния живот, да предизвика безпокойство или депресия. Но най-големият проблем е, че обикновено разстройството се отразява на самочувствието на детето. „Детето осъзнава, че е различно, но не знае как да се справи с него“, обяснява Роузлайн. Съпровождането смекчава трудностите и студентът ще намери алтернативни механизми за учене.

Ако детето е диагностицирано с дислексия, семейството също трябва да информира училището. Разпознаването на разстройството ще попречи на детето да се счита за лош ученик, а професионалистите в образованието трябва да търсят решения за справяне с трудността на детето.

Вкъщи родителите трябва да внимават за изследванията си и да избягват сериозни такси. В идеалния случай те също помагат на детето, мотивират и насърчават. Например дислексиците разбират повече, когато някой го чете.

Ако се лекува рано, като възрастен, дислексикът се научава да се справя с трудностите и най-вече да ги преодолява. „Той създава свой собствен механизъм, за да може да чете и пише без много проблеми“, заключава психопедагогата.

Dr Menis Yousry - You can't get enough of what you don't need / субтитри на български (Март 2024)