Последва бариатрична хирургия

С надигащата се вълна на прекалена пълнота в световен мащаб бариатричната хирургия набира все повече място като възможност за лечение. Голямо международно световно проучване, публикувано през февруари 2011 г., показа, че 10% от възрастните са със затлъстяване. Има 500 милиона души. През 2008 г .: 9,8% от мъжете и 13,8% от жените са били с наднормено тегло.

Най- бариатрична хирургия е инвазивен метод, който има за цел долен стомахи може да се извърши чрез няколко техники, като най-често срещаният метод е методът Fobi-Capella. Тази техника се състои в изключване на част от стомаха, заобикаляне на част от контура на червата, със или без поставянето на пръстен в началото на стомаха.

Ние обаче забелязахме, че голяма част от пациентите не инвестират в лечение преди и след операция, което се състои от хранителен и психологически мониторинг.

Някои дори търсят специалиста, за да получат доклада, който го освобождава за процедурата, но не инвестират в промяна на храненето и емоционалното поведение, с време, необходимо за насърчаване на ефективни промени преди и след операцията.

Обичайно е да се чуват доклади и да се приемат пациенти, които след процедурата отново ядат тлъсти храни или закуски, шоколадови бонбони, газирани напитки, причинявайки кризи на болка и дискомфорт, излагайки живота си на риск.

Те отиват на операционната маса, без да са наистина ангажирани с пост-операцията, особено неподготвени за промените, които ще трябва да направят. Дори и с различни медии, коментиращи темата, все още чувам хората да ми казват, че операцията "извежда глада", решавайки проблем през целия живот с храненето.

Това е голямата грешка на много хора, които развиват убеждението, че операцията е чудотворна процедура, дори когато са предупредени от самия медицински персонал. Те предпочитат да вярват, че всичко ще бъде решено, като се използва отказ и се поставят в ръцете на операцията.

От изключителна важност е да се разбере, че цялата промяна зависи само от „пациента“ и че операцията е само механична намеса, всичко останало е отговорност на пациента. Най- желание за ядене е в главата, което означава, че трябва да се научите да ядете само като начин на хранене, да не можете да ядете, когато сте тъжни, тревожни, особено с пристъпи на хапване.

С терапията пациентът може да открие до кои емоционални задействания го водят ядат с преувеличение, да може да разработи инструменти за справяне с емоционалните аспекти, присъстващи в хранителното поведение. По този начин помощта на професионалния екип е необходима за постигане на трайни резултати, като е важна грижа за поддържане на физическото и психическото здраве.

Войводиново терор над българите: Кой има полза? Какво последва? (Април 2024)